Векът! О, tempora, о, mores! I Млъкнете вие, бедни хвалители на века, във който назовахте свободен человека: млъкнете с вашта правда, свобода и прогрес, безумия, с които глушихте ни до днес! Със нас се не ругайте! От срам се зачервете. Защо тоз век нищожен велик го вий зовете? Дали, че в него няма ни робство, ни разврат? Дали, че ни обсипва със мир и благодат? Или... че днес изново епохата настана, която бе видяла Атила, Тамерлана? II От Дунава до Охрид, до Бялото море - един народ нещастен под тежко иго мре! В гори, в поля, в колиби, в долини и балкани днес видиш само ужас и чуйш едно риданье. Навред тирани, тигри зли, лакоми за стръв. И слабите убити, и робите във кръв! Села иззапустели, градища разрушени, развалини димещи и черкви осквернени. И челяди безбройни без покрив и без хлеб, кои от мраз треперят и мрат от глад свиреп. Момците на бесила, девойките в хареми - и плачове, и мъки, и ужаси големи! ................................ Ах, вижте тая майка как плаче и пищи! И стиска си детето на своите гърди и от убийци грозни, от острите им саби се мъчи да го брани със свойте ръце слаби. И дор не пада мъртва под удари безчет, не пуща от гърди си любимий си предмет. Тогава те го грабват, на сабите натикват, подмятат го нагоре и диво се провикват и тъй като празнуват със кървавий си лов, бесовски песни пеят и тичат за по-нов! Но вижте таз девица разплакана и тези обръжени, гнуснави, запенени черкези... Как тя се моли, вика с уплашено лице и тегли се да бяга от зверски им ръце. ................................ Каква достойна гледка! Отпреде и отзади - вред видиш мърши гнили и трупове грамади, й членове човешки разсени без разбор - останки страховити от тоя страшен мор. Нa, тук ръка паднала, там мъничко краченце или главичка руса на някое детенце; а татък - в кал се валят оглозгани глави и дрехи женски, гнили и лъскави коси... (Това да се опише, ах, нивга не могло би!) Тук майки с кръв залени, с разтворени утроби, там старци се тръшнали при скълцани деца и юноши зелени с прободени сърца... А между тях се лутат рой врани, орли, псета кат на една трапеза ужасна и проклета! И до предел най-краен да стигне мерзостта, убийците се кълчат, играят по кръвта! III Какъв е тоз век страшен? Какви са тез години, в кои дела такива се вършат пред очи ни? В кои тиранът волно играй с огън и с меч и цял народ се треби чрез най-ужасен сеч? Каква е таз Европа, с човещина прочута, и зрителка спокойна на таз картина люта, коя не ще да викне със глас неустрашим: Махнете се, диваци! Не щем да ви търпим! Но не!... Това не бива! В това се тя не меси, че то не иде никак на нейни интереси и тя желай да пази тоз стар и гнилий трон, кой сявга е смущавал възточний небосклон. За нея робът твар е по-долна и от скота, когото пазят, милват, че той влече хомота; че мрем или живеем - за нея все едно, като че част не правим от нейното тело! И нашта борба люта със този род на злото, петно на нашто време и срам на обществото, в Европа не повдига ни скръб, ни жал, ни гнев - ах, ний сме гладйатори, които й правят кеф! IV Да, взех да мисля вече, че принципи човешки не са освен досадни измислици глупешки, че правда, братство, обич - едни са басни тук, че думата свобода е само празен звук, че милостта е глупост, че господ е металът, кому се всички кланят, боят и свещи палят, че злото се не махва чрез никакъв способ, че силний все тиран е и слабий все е роб; че таз цивилизация, че това християнство не са освен измама, лъжа и шарлатанство; насилството е правда и мерзостта е слава, че нищо си нагона под свода не менява: змията все е люта и Каин - все кръвник - и человекът все е човек до този миг! V Но, музо възмутена, спри таз присъда страшна! Тя може би е права, а може би и гряшна. При всичко, че е грозен и мрачен наший век, но правдата във него не е досущ без ек. С порои кръв оквасен и пълн с картини страшни, с позор, разврат, кланета, войни, вражди всегдашни, той, колкото да бъде чудовищен и чер, на проблески от доблест все дава ни примeр. И ако съществуват на туй нещастно време и гении на злото, и изверги големи, каквито са например: зловещий Елиот1, Дизраели и Дерби - и всичкият им род с кръвта Христова, който се някога накапа, и ватиканский идол, чудовищний Рим-папа2, съюзник на Корана! - то има мъже днес, венец на человека, на времето ни чест. Тъй Ръсел благородни, на слабите бранител, и славний Гарибалди, на робите любител, които не един път вдигнаха своя глас, ужасен за тирана и сладостен за нас; Странгфорд и Брайт, и Гладстон, Фарлей, Хюго поетът и други тям подобни, що кат лампади светят във мрачината обща на деветнайстий век, приятели и братя на страждущий човек. VI Но що е тоз век? Що е? Век чуден, в който злото празнува и се бори победно със доброто, епоха, що робството не може да търпи, а пък тиран й трябва мирът да се крепи! Противоречье!... Сцена на светли революций, на мир, прогрес, свобода и на башибозуци!... Де кръст и полумесец целуват се без срам, де Пий на Мохамеда кади му тимиан, де гръкът, син Канарев3 и внук на Милтиада, пече сами си братя под знака на Мурада, де мравката се пази и волът се не бий, а цял народ оставят тиран да го затрий! 12 септември 1876 -------------------------------------------------------------------------------- 1 Тогавашният английски посланик-туркофил в Цариград, който се застъпяше за турците. 2 Папата бе приветствувал султана за победата му над Сърбия. 3 Канарис е един от главните воеводи гръцки през гръцката борба за независимост.